Репродуктивна имунология

През бременността имунната система на майката трябва да толерира наличието на бащини алоантигени („несвои“) от плацентата и/или от фетуса. В този контекст бременността е уникално имунологично предизвикателство и е сравнявана с трансплантацията на тъкани и органи от донор, който е толериран от организма на майката и не е отхвърлян. Противно на всички схващания за основната функция на имунната система да разпознава и реагира срещу чужди антигени, при бременността имунната система трябва да функционира така, че подпомага развитието на плода.

В търсенето на причините за спонтанните аборти и имплантанционните неуспехи, д-р Александър Калчев за първи път в България въвежда така наречената „прицелна имунологична биопсия“, съчетана с хистероскопия. Това е изключително иновативен подход, без аналог в света, за откриване на причините за неуспехите за забременяване и задържане на плода. Прилагането му позволява поставянето на най-правилната диагностика и  намирането на най-подходящата терапия за репродуктивните проблеми.

За да се осъществи успешна имплантация, ембрион с високо качество трябва да се свърже с повърхността на ендометриума, като наруши неговата цялост. След това следва вграждане в децидуализирания ендометриум на матката. Едновременно с развитието на ембриона, настъпват процеси на  ангиогенеза и ремоделиране на спиралните артерии, които спомагат за установяване на  кръвообращението между майката и плода.

През последните години стана ясно, че клетките на имунната система са ключови играчи във взаимодействието на майката с ембриона и много проучвания илюстрират значението на балансираната цитокинова среда. Счита се, че балансът между Th1 /Th2 клетки помощници, произвеждащи плеяда от различни цитокини е определящ фактор за имплантиране. Промяна в съотношението към Th1 клетки води до повишено производство на про-възпалителни цитокини като интерферон гама (IFN-g), интерлевкин-2 и фактор на туморна некроза алфа (TNF-a), които дирижират цитотоксичен (неблагоприятен) имунен отговор и увеличаване на фагоцитозата и възпалението. За разлика от тях, Th2 клетките произвеждат редица интерлевкини, които имат противовъзпалителен ефект, като по този начин осигуряват добра имплантационна среда. Въпреки тези „опростени“ модели е установено, че не самите цитокини, а балансираното и количествено съотношение между тях е ключово. Ето защо в съвременната практика разполагаме с технологии за едновременното количествено изследване на множество цитокини в ендометриума.

Промяна в съотношението към Th1 клетки води до повишено производство на про-възпалителни цитокини като интерферон гама (IFN-g), интерлевкин-2 и фактор на туморна некроза алфа (TNF-a), които дирижират цитотоксичен (неблагоприятен) имунен отговор и увеличаване на фагоцитозата и възпалението.

За разлика от тях, Th2 клетките произвеждат редица интерлевкини който имат противовъзпалителен ефект, като по този начин осигуряват добра имплантационна среда. Въпреки тези „опростени“ модели е установено, че не самите цитокини, а балансираното и количествено съотношение между тях е ключово. Ето защо в съвременната практика разполагаме с технологии за едновременното количествено изследване на множество цитокини в ендометриума.

Нарушенията в броя и/или функцията на периферни и/или маточни NK (uNK) клетки също се намесват в механизмите на неуспешна имплантация и ранна бременност. След овулацията, uNK стават доминиращи имунни клетки, присъстващи в децидуализирания ендометриум, Смята се, че те играят важна роля в регулирането на плацентацията чрез поддържане на баланс между нормална инвазия на трофобласта и прекомерна инвазия.