Броят на хората с т.нар. инсулинова резистентност непрекъснато расте – състояние още известно като предиабет, тъй като драстично риска за настъпване на диабет тип 2. И въпреки опасностите, които крие то, все още малцина са добре запознати с неговите особености.
За съжаление по-голямата част от хората нямат и представа, че имат предиабет, а междувременно състоянието се развива постепенно без каквато и да е характерна симптоматика. Симптомите на диабет тип 2 – често уриниране, прекомерна жажда, повишен апетит, загуба на тегло, замъглено зрение и умора – рядко са налице при хора в предиабетно състояние.
Липсата на характерна симптоматика обаче не означава, че инсулиновата резистентност не крие опасност за здравето. Скорошни проучвания показват, че дори и ранният предиабет има неблагоприятно влияние върху състоянието най-вече на сърдечносъдовата система.
Какво точно е предиабет?
Предиабетът (или инсулиновата резистентност) е състояние, при което тялото произвежда достатъчно инсулин, но не може да го използва по предназначение. Инсулинът – хормон, изработен в панкреаса, помага на тялото да усвои глюкозата в кръвта. Глюкозата от своя страна е вид проста захар – основен източник на енергия за организма.
Храносмилателната система разгражда въглехидратната съставка на храната до глюкоза, която пътува чрез кръвообращението и осигурява енергия на клетките в тялото. Глюкозата в кръвта често се нарича още кръвна захар или кръвна глюкоза. Когато нейното ниво се повиши (след хранене), панкреасът освобождава определено количество инсулин, който е отговорен за поемането и усвояването на кръвната захар в клетките.
Когато човек страда от инсулинова резистентност, неговите мускули, мазнини и черен дроб не могат да отговорят адекватно на инсулиновата стимулация. В резултат на това тялото има нужда от повече инсулин – за да пренесе глюкозата до клетките.
Тази нужда първоначално се компенсира чрез повишеното производство на инсулин в панкреаса. При задълбочаване на инсулиновата резистентност той не успява да смогне на нарастващите нужди на тялото от инсулин, което предизвиква покачване на глюкозата в кръвта. Много хора с предиабет имат високи стойности както на глюкоза, така и на инсулин.
Каква може да е причината
За развитието на заболяването основна роля играе нездравословния начин на живот – затлъстяването и липсата на физическа активност несъмнено допринасят за развитието на предиабет.
Много хора с инсулинова резистентност и висока кръвна захар страдат и от други проблеми, които увеличават риска за развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване – натрупване на мазнини в коремната област, високо кръвно налягане и високи нива на холестерол и триглицериди в кръвта. Наличието на някои от тези проблеми се нарича метаболитен синдром.
Кой е с повишен риск?
Няколко групи хора влизат в класа на рисковите:
– хора с близък родственик с диабет тип 2.
– жени, които са имали гестационен диабет или са родили бебе по-тежко от 4 кг.
– жени с поликистоза на яйчника.
– хора с наднормено тегло или затлъстяване (особено на средна възраст).
– хора с висок холестерол, триглицериди или диспропорционално нисък HDL „добър” холестерол.
– неактивни физически хора.
– по-възрастните хора – по правило инсулиновата резистентност се задълбочава с възрастта.
Как се диагностицира предиабет?
Предиабетът се диагностицира с измерване на кръвната захар „на гладно” и два часа след нахранване (на гладно означава, че изследването се провежда поне 8 часа след последното нахранване, т.е. рано сутрин!).
При абсолютно здрав човек кръвната захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности по-високи от 7 ммол/л вече се говори за диабет. Граничните стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л показват нарушен глюкозен толеранс.
Измерването на кръвната захар на 2-рия час след нахранването диагностично се осъществява с обременяване със 75 г глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази, до 11 ммол/л се наблюдава нарушен глюкозен толеранс и инсулинова резистентност. Именно тези две състояния се означават като предиабет.
Обратимо състояние ли е предиабетът?
Добрата новина е, че все пак има възможност процесът да бъде спрян и дори обърнат. Данните показват, че при навременни профилактични мерки срещу предиабета, може и никога да не се развие диабет. Не се изисква много – най-добрата профилактика се състои в:
– сваляне на излишните килограми.
– здравословно хранене.
– намаляване на стреса.
– повече физическа активност
– редовни профилактични прегледи и консултации при ендокринолог.