Спокойствието и здравето на майката и плода, намират сериозна подкрепа, както в лицето на проследяващия лекар, така и чрез поредица от изследвания. Скринингите потвърждават нормалното протичане на бременността или установяват проблеми, които открити навреме, дават висок процент възможност да бъдат овладени или отстранени.

Какви изследвания се правят по време на бременност

В началото на бременността:

• Пълна кръвна картина. Изследването включва хемоглобин, еритроцити, хематокрит и левкоцити. При стандартна бременност кръвната картина се изследва около пет пъти – в началото на бременността, 5-ти, 7-ми, 9-ти и 10-ти месец. При данни за анемия, изследването се прави по-често, като към него се добавят желязо, желязо-свързващ капацитет и още показатели, за да се контролира и установи типът на анемията.
• Кръвна група и Rh фактор. Ако се окаже, че бременната е с отрицателен резус фактор, се тества и кръвната група на бащата. В тази ситуация няколко пъти в рамките на 9 месеца се изследват алоеритро антитела – това се налага за дами с предишни спонтанни аборти, мъртви раждания, хемолитична болест на новороденото поради изоимунизация и/или установени антитела при предишни бременности.
• Изследване на урината. В рамките на бременността урината се изследва около 5 пъти. Изследват се нивата и наличието на белтък в урината – те са важен показател за евентуално развитие на прееклампсия. Наличие на глюкоза, пък, е признак за гестационен диабет. Ако в урината има бактерии – следва микробиология за определяна на подходящите за лечение антибиотици.  
• Посявка на урина

Бременните обикновено се изследват за специфични заболявания и инфекции. Голяма част от тях, особено недиагностицирани навреме, могат да окажат неприятно влияние върху майката и плода.

• Рубеола. По време на бременността рубеолата може да причини вродени дефекти. Кръвен тест показва дали сте били заразени с рубеола или дали сте ваксинирани срещу това заболяване.
• Хепатит В и хепатит С
• Полово предавани инфекции
• Човешки имунодефицитен вирус (HIV)
• Туберкулоза

Други изследвания:

• Ранен биохимичен скрининг. Чрез товаизследване се оценява рискът от хромозомни аномалии. Стандартно скринингът се прави между 11-та и 13-та гестационна седмица. Изследването се осъществява чрез взимане на кръв от вената. Определя се количеството на алфафетопротеини, човешки хорионгонадотропин и неконюгиран естриол. Чрез тях и редица други фактори, сред които и възрастта на бременната, се преценява наличието на хромозомни аномалии.
• Микробиология на влагалищен секрет. Прави се до 12 гестационна седмица и месец преди термина на родилката. Тестът се назначава и винаги, когато бременната се оплаква от парене, дискомфорт, сърбеж и/или течение от влагалището.
• Онкоцитонамазка. Прави се с цел диагностика на изменения на клетките на повърхностния слой на маточната шийка. Стандартно се назначава в началото на бременността – между 12-14 гестационна седмица.

С напредване на бременността и в зависимост от резултатите от стандартните изследвания, могат да се наложат и допълнителни тестове:

• Гестационен диабет. Прави се на гладно и след прием на глюкоза. Обикновено се назначава при бременни с наднормено тегло, предишно мъртво раждане, нарушение на въглехидратния толеранс, данни за диабет в семейството и др.
• Токсоплазмоза. Изследването се назначава за пациентки в контакт с животни – най-често котки. Подходящо е и при жени със спонтанни аборти, мъртви раждания и др.

Освен кръвните изследвания, се назначават и апаратни:

• Ултразвуково изследване. То се осъществява при всеки преглед от проследяващия лекар. По негова преценка, може да се назначат и допълнителни тестове. Препоръчителни са и специализираните ултразвукови изследвания – т.нар. фетална морфология, които се правят в 11-14 гестационна седмица, 18-22 гестационна седмица, 28-32 гестационна седмица и според нуждитена пациентката и препоръките на акушер-гинеколога.
• Запис на детските сърдечни тонове. Прави се от 28-ма гестационна седмица при всеки преглед на бъдещата майка. Изследването се занимава със здравето на плода и маточните контракции. Важно е да се знае дали има наличие на контракции, на какви интервали са и колко продължават.

Придържайте се към препоръките на вашия акушер-гинеколог и не пропускайте никое от назначените ви изследвания.