Пътят към Снежана…
„Здравейте на всички борбени семейства! Ние сме нормална двойка от малък град, нормални хора, професии, семейства и приятели. Двойка сме от 2011та година. Не след дълго, казахме „ДА“ пред приятели и семейство.
Нашето желание за голямо семейство ни накара още месеци след сватбата да започнем нашите опити. Беше 2013та и ние от близо две години целенасочено опитвахме за бебе,без резултат.
В нашия град има трима АГ специалисти, които ни бяха и познати. Според тях, бебето идва когато сме готови за това и причина при хора под 30 години не трябва да се търси, защото няма. Не ги слушайте! Ние загубихме твърде много време в това „млади сте, ще стане“.
Така, годините минаваха и вече излетяха повече от 5години в чакане.
Дойдохме до София, където още на първият преглед се установиха поликистозни яйчници при мен.
От назначените изследвания, оказа се, че моето положение въобще не е добро. Започнахме да пътуваме често за прегледи, манипулации, изследвания. Направихме три инсеминации, но без резултат. Подготвихме документи за фонда през есента на 2019та, но заради една „спяща киста“ не можехме да започнем нищо.
Тогава решихме да търсим и друг вариант – осиновяване.
Подготвихме всички документи, започнахме да чакаме дата за курс. В този момент вече настъпваше пандемията, която спря всичко и в двете посоки. Месеците минаваха, ние направихме първи неуспешен опит…втори…трети…
Отново чакахме за да решим какво ще следва от тук нататък. Решението ни за осиновяване не се промени, напротив, това беше нашият единствен вариант.
За щастие, предложението ни дойде точно в денят на поредното разочарование. Приехме го като знак от съдбата и действахме! Въпреки сбъдването на нашата мечта, ние не се отказахме, защото бяхме срещнали вече много семейства, които ни препоръчваха именно него – д-р Калчев. Решихме ей така, за последно да направим още една консултация с него.
Първата ни среща беше точно преди година. Тъкмо един петък, ден които никога няма да забравим. Бяхме там и тримата, разказахме всичко, показахме пътят си, а той ни погледна и каза „Знам какво трябва да направим! Този юнак скоро ще бъде батко!“ Било така просто!
Неочаквано, дори, защото на практика, ние идвахме до София едва пет пъти, имах само една единствена интервенция, която мина весело и леко – моята първа оперативна хистероскопия. Оказва се, че в моята матка е имало септум? който е пречил на всичко което се опитва да влезе в нея и да го направи свой дом. А защо никой до сега не го беше видял?
Няма да търсим виновни, всяко нещо с времето си.Месец след интервенцията, аз бях на преглед, доктора ме прегледа каза „действаме, ще те видя до три месеца бременна, а бебето ще бъде лятно“. Ами сега? Дали е възможно… Възможно е!
Напълно естествено, без инжекции, без пункции и игли, два месеца след хистероскопията аз бях бременна!
Когато цикълът ми не дойде, очаквах просто да има поредна киста и всичко направено да отиде по дяволите. Е, на трети ден закъснение видях най-ярките две черти през живота ми! Пишейки това си спомням денят минута по минута, как се обаждам на мъжът ми, как идва да ме вземе от вкъщи и тръгваме за София…как отново един зимен петък следобед пристигаме при д-р Калчев и плачейки разказваме за това! Беше Велико! Сбъдната мечта! На прегледа, разбира се не се видя нищо кой знае какво, но го имаше! То растеше в мен…цели девет месеца 
Прогнозата за лятно бебе беше почти изпълнена и на 15.09.2022г. заедно с учениците в нашият живот се появи четвъринката на нашето семейство! Тя е страхотна, тя е огън и вода…тя е великото чудо на природата, нашата Снежана! Батко й е обладан от красотата й и е пръв помощник, макар и толкова малък.