„Пиша днес моята история за да дам кураж на тези, които като мен се намират някъде по трънливия път на загубите,лутат се от специалист на специалист, борят се с болката,страха и неизвестността,но все пак не изоставят надеждата и мечтата за бебе.Всичко започна преди 5 години, когато мечтаното бебе не идваше, а на всеки стандартен преглед чувах, че „всичко е наред“и трябва само „търпение и спокойствие“.Така се стигна до първата загуба в шеста седмица и дежурното „на всеки се случва“.
След още няколко месеца потърсихме специализирана клиника за репродуктивни проблеми и някак по чудо малко преди да стартираме изследванията забременях.
За жалост се стигна до загуба в 14-та седмица, абразио и много сълзи.
В условията на ковид, рестриктивните режими в болниците и липсата на компетентни специалисти нещата наистина изглеждаха боядисани само в черно за мен.ст
Последваха още лекари,изследвания и така открихме няколко мутации за тромбофилия и витаминен дефицит.Последва още една загуба в ранна седмица и пак уверението на поредния лекар,че скоро всичко ще се нареди.Малко случайно и след като попаднах на една лекция на д-р Калчев, стигнах до него.
От първата ни среща ми обеща,че бебе ще има и заедно ще извървим пътя до там.Харесах го от първия момент, вдъхна ми страхотно доверие и повярвах.Още на първия преглед откри неща,които неговите колеги не бяха видели за толкова години обикаляне по болниците и се заехме с отстраняване на проблемите.След диагностика на матката се наложи оперативна хистероскопия , имунологична биопсия, медикаментозно лечение, но успехът изглеждаше все по-близо.
И ето ,е през май 2021, месец след операцията отново видях двете чертички.За жалост оказа се извънматочна бременност, за което разбрах след като постъпих по спешност в болница. Естествено предложиха познатото и радикално решение да се отстрани тръбата.Бях толкова уплашена и отчаяна ,че се съгласих.Все пак решихме да се консултираме финално и с д-р Калчев и след като се запозна със ситуацията, буквално каза да си взимам багажа и да си тръгна от болницата.Послушах го.Заедно с него решихме да изчакаме нещата да се развият естествено и ако можем да спасим тръбата.Така и стана.
Ироничното в моята история е, че точно с помощта на тази проблемна тръба в последствие забременях.Оказа се, че другата е запушена, а тази проблемната със своята частична пропускливост е била единствения ми шанс.След вече 4 загуби, няколко болезнени процедури и доста травматични преживявания,почти изгубила надежда при поредния преглед при моя любим доктор чух, че след следващото изследване, а именно за проходимост на тръбите имам около два месеца да забременея естествено и ако ли не, ще трябва а разгледаме и други варианти.Но той беше сигурен,че ще стане.Аз също!
Още следващия месец поредния тест показа две чертички.
Знаех, че това е чудото ,което толкова време чакам, още преди да направя теста.След няколко прегледа, последваща терапия и множество изследвания закрепихме нещата.Кратък престой в болница заради ниско разположена плацента, кортикостероидна и хормонална терапия и над 250 инжекции заради тромбофилията, ето че се появи моят мечтан Борис!Нямам думи да изкажа благодарността си на към Д-р Калчев и целия му екип.
В МЦ Калчев се доверих на много специалисти, които бяха до мен през всичките девет месеца.Огромни благодарности за другия ми любим лекар, д-р Кобаков, който проследи цялата ми бременност, даде ми спокойствието от което всяка бременна се нуждае и с чиято помощ се роди малкия Борис! Благодаря на Яница Карамаркова, моята прекрасна дула, която беше до мен през най-важния ден от живота ми и не на последно място на момичетата от групата за взаимопомощ „Бременната аз“, без които нямаше да имам куража да стигна така уверена до края!Ето, че днес моето слънце става на два месеца и ме подсеща всеки ден с усмивката си как всички трудности си струваха усилията!Благодаря Ви Д-р Калчев, че ми дадохте посока и сбъднахте моята мечта за дете!“