Свикнали сме да асоциираме хормоните с женските проблеми, а женските проблеми – с хормоните. Истината е, че мъжете също зависят от хормоналния баланс и са подвластни на отклоненията в него. С други думи –
Силният пол също трябва да посещава ендокринолог
И то редовно.
Поради липсата на специфичност е много лесно симптомите на хормонален дисбаланс да се свържат с други състояния. Особено в началото, мъжете рядко обръщат внимание на промяната в начина, по който се чувства или отдават неразположенията на преумора. Оставени без лечение и контрол, обаче, симптомите започват да се влошават, докато не се стигне до сериозно влияние върху качеството на живот. Това са само някои от най-честите оплаквания, характерни за мъжете:
- Отпадналост
- Депресия
- Еректилна дисфункция
- Умора
- Косопад
- Загуба на мускулна маса
- Понижено сексуално желание
- Загуба на памет
- Качване на тегло
Най-често срещаното и характерно състояние при господата е хипогонадизъм, известен още като „нисък тестостерон“ или „нисък Т“. При възрастните мъже ниският тестостерон може да причини ниско сексуално влечение, загуба на коса, депресия, умора, проблеми с плодовитостта, еректилна дисфункция и още редица симптоми.
Остаряването има своята голяма роля за дисбаланса на мъжките хормони. При господата хормоните на растежа намаляват постоянно след навършване на 20 години. До своята 40-та годишнина повечето представители на мъжкия пол запазват едва половината от първоначалните си хормони на растежа, а до 80-годишна възраст обикновено са останали едва 5% от тях. Разбира се – този процес не зависи само от остаряването. Има редица други фактори, които оказват влияние:
- Активност и спорт
- Начин на хранене
- Генетична предразположеност
- Наранявания и травми
- Употреба на медикаменти
- Стрес
Повечето мъжки хормонални дисбаланси попадат в един от четирите вида:
- Андропауза. Известна е още като мъжка менопауза. Това е най-честият тип мъжки хормонален дисбаланс.
- Надбъбречна умора. Ако пациентът е подложени на стрес за продължително време, неговите надбъбречни жлези започват да намаляват производството на кортизол – хормона на стреса.
- Хипотиреоидизъм. Това състояние възниква, когато щитовидната жлеза стане недостатъчно активна.
- Хипертиреоидизъм. Това състояние възниква, когато щитовидната жлеза стане свръхактивна.
Както при много други състояния и тук е важно да се обърне внимание още при първите симптоми и оплаквания. Колкото по-рано се обърнете към специалист, толкова по-навременни и ефективни ще бъдат помощта и овладяване на състоянието.